Danyyyy

danyyyyyyy

ggggggggg7777777777777777

ggggggggggggggggggggggggg

Котето Уф – Неприятности

На тавана живееше коте на име Уф. То беше рижаво.

Когато съседският котарак разбра, че рижавото коте се казва Уф, той почеса гърба си в съседската къща и каза:

– Не бих посъветвал коте с такова име да отиде в двора. Там ще го чакат неприятности заради името.

Котетo Уф го чу и си помисли: „Защо пък да ме чакат неприятности?“. Уф веднага слезе в двора и внимателно огледа всички кътчета – никъде нямаше проблеми.

В това време на двора влезе голямо куче. То видя Уф и си помисли: „Я, какво рижаво коте. До сега не съм го виждал.“

– Хей ти, рижавия – извика кучето – как се казваш?

– Уф! – каза котето.

– Какво?! – изненада се кучето.

– Уф!

– Ти пък сега защо се дразниш? – извика кучето и подгони котето толкова бързо, че почти го хвана.

Когато котето Уф се скри на тавана, съседският котарак го попита:

– Е, видя ли, че в двора те очакват неприятности?

– Не – каза котето – не съм убеден. Търсих ги, търсих ги и почти ги намерих, но едно куче ме подгони.


Котето Уф – Слизането е по-лесно

Едно кученце отиде на тавана, на гости на котето Уф, седна и изплези език.

– Ти защо изплези език? – попита котето Уф?

– Уморих се докато се изкача до теб – отговори кученцето – по-добре ти ми ела на гости. По-лесно ти е.

– Защо да ми е по-лесно?

– Защото ти живееш горе, а аз – долу. Аз трябва да се изкачвам нагоре, а ти слизаш надолу. А слизането винаги е по-лесно от изкачването. Нали така?

– Добре – каза котето – само че, тук нещо не е така.

– Така е.

– Чакай, остави ме да помисля.

– Какво има да мислиш?

– Не си съвсем прав – каза котето – да, по-лесно е да слезеш, само че забравяш, че аз после трябва да се кача обратно на тавана.

– Няма значение – каза кученцето – по-трудно е да си тръгнеш, но ти е по-лесно да дойдеш. Виждаш ли?!


Котето Уф – Къде е по-добре да се страхуваш?

Дъждът силно удряше по покрива. Котето Уф седеше на своя таван и се страхуваше. Кучето, което живееше на първия етаж, му дойде на гости.

– Уф – извика кученцето – къде си?

– Тук съм – отговори Уф от най-далечния ъгъл на тавана.

– Какво правиш?

– Страхувам се от дъжда.

– Нека се страхуваме заедно – предложи кученцето, седна до котето и започнаха да се страхуват заедно.

Кученцето слушаше, слушаше ударите на дъжда и наистина се уплаши.

– Знаеш ли какво – каза кученцето – по-добре да слезем долу да се страхуваме.

Котенцето и кученцето слязоха на първия етаж и седнаха на най-ниското стъпало.

– Не – каза Уф – тук изобщо не се чува дъжда и не е интересно да се страхуваш. Предпочитам да си отида на тавана и там да се страхувам.


Котето Уф – Средата на наденицата

Котето Уф и кученцето се събраха на закуска, но имаха само една наденица за двамата.

– Как ще я разделим? – попита кученцето.

– Много просто – каза котето – това, което е от началото до средата е за теб, а от средата до края – за мен.

Кученцето се замисли и въздъхна.

– Не, така няма да стане.

– Защо няма да стане?

– Защото не знаем къде е началото и къде е края на наденицата. Това означава, че няма да намерим и средата.

– Наистина – съгласи се котето – не знаем. Затова ти ще започнеш да ядеш от едната страна, а аз от другата. Където се срещнем, това е средата.

– Добре – съгласи се кученцето и започнаха да ядат.

Когато носовете им се сблъскаха, кученцето каза:

– Много бързо се срещнахме. Сигурен ли си, че средата на наденица е тук?

– Вече няма значение – каза котето – Така или иначе повече наденица няма.


Котето Уф – Така не е честно

Кученцето и котето Уф си играеха на двора. А съседският котарак вървеше по покрива на съседската къща и се провикна:

– Какво е това приятелство между кученце и котенце? Не може да има приятелство! Както и да е, кученцето някой ден ще стане възрастно куче, а котето ще стане котка. А как живеят котка и куче е известно отдавна. Ти, Уф, запомни: скоро твоят приятел ще те гони през цялото време и ти винаги ще бягаш.

А кученцето каза на котето:

– Защо да те гоня през цялото време? Не е честно! Искам да се редуваме. Първо аз да те гоня, а след това ти да ме гониш.


Котето Уф – Добре скритата пържола

Кученцето донесе на тавана една пържола, сложи я в ъгъла и каза на котето:

– Гледай, моля те, някой да не ми открадне пържолата. Ще поиграя малко на двора, а после ще дойда да я изям.

– Добре – каза котето и кученцето избяга.

Кученцето си играело на двора и изведнъж видяло, че котето Уф излиза от входа.

– Уф – притесни се кученцето – защо остави пържолата ми без надзор?

– Скрих я! – отвърна Уф.

– Ами ако някой я намери?

– Не се безпокой! — каза уверено Уф – Скрих я много добре. Аз я изядох.


Котето Уф – Не съм у дома

Котето Уф тръгна на гости на кученцето и го срещна по пътя.

– Здравей – каза кученцето – къде отиваш?

– Идвам ти на гости.

– За съжаление – каза кученцето – не съм вкъщи.

– А къде си?

– Отивам на гости на теб.

– Разбирам – каза котето Уф – Но и аз не съм вкъщи.

– А ти къде си?

– Идвам на теб на гости.

– Много жалко – каза кученцето – нито ти, нито аз сме вкъщи. И какво ще правим?

– Ще трябва да почакаме. – въздъхна котето – Да поиграем малко на двора и да почакаме. Може би някой от нас ще се прибере вкъщи.


Котето Уф – Таен език

– Ела тук! — извика кученцето на котето. – Измислих нещо!

– Какво измисли? — попита Уф.

– Измислих таен език.

– А защо е таен? – изненада се Уф.

– За да можем да си говорим и никой да не ни разбира.

– Това е добре! — зарадва се Уф. Кажи ми нещо на този таен език.

– Кука маркука балям барабука – каза кученцето.

– Наистина е таен – зарадва се Уф – нищо не се разбира.

– А сега – каза кученцето – нека да ти прошепна какво означава „кука маркука“.

– Недей! Не казвай! – провикна се Уф.

– Защо не? – изненада се кученцето.

– Защото е тайна! – каза котето Уф. – И ще го пазим в тайна. Никой никога нищо няма да разбере. Дори аз. Тогава ще имаме истински много таен език.


Котето Уф – Сянката всичко разбира

Котето Уф излезе на двора и видя, че близо до лапите му лежи малка сянка.

– Здравей! – зарадва се котето. – Искаш ли да си играем?

Сянката мълчеше.

Защо не отговаряш? – каза котето. – Аз ще те гоня, а ти бягай.

И котето хукна през двора. Сянката тичаше напред и бягаше много бързо. Котето така и не успя да я хване. Изтича до къщата на съседа и спря.

– Сега – каза котето – аз ще бягам, а ти ще ме гониш.

Сянката тичаше отзад и вероятно се стараеше много, но не успя да настигне котето.

– Не ме хвана! – извика котето и спря, защото беше стигнало до къщичката си.

Сянката също спря.

В този момент излезе кученцето и попита:

– С кого говориш?

– Със сянката – отговори котето.

– Може ли сянката да говори?

– Не може. — каза котето – Но всичко разбира.

Автор: Григорий Остер

Превод на български език: Екипът на dechica.com, Copyright © 2022г. Приказката не може да бъде публикувана в други медии и/или сайтове без изричното съгласие на dechica.com.