В романа си „Параграф 22“ Джоузеф Хелър описва живота на американски тип летци в една военновъздушна база в Италия по време на Втората световна война. Но постепенно зад войната, зад бита и живота на летците изниква, израства гротескното, трагично и смешно лице на Америка, смехът застива в гърлото, за да отстъпи място на отвращението. Хелър е свеж, критичен, безмилостен реалист, който със смях казва своята истина за морала на своята страна. Така забавното, интересното, житейското се превръща в нравствена позиция, във философски разговор за съдбата на съвременния американец, стигнал високо равнище на материалния живот, но паднал до последното стъпало на нравствената резигнация.